Когато на 09.05.1989 г. като багерист в умишлено ликвидирано Управление "Строителна механизация" - гр. Бургас докато работехме по укрепването на брега на Резовска река оживях по чудо при тежка катастрофа като пътник в примитивно ремонтиран самосвал "Камаз" със счупена на две нива лява бедрена кост изобщо не можех да допусна какви страдания и мъки ми предстоят.
След като ортопедите от Отделението по травматология ми направиха операция и ми поставиха пирон на Кюнчер прекарах много тежък тромбофлебит.
Вече почти тридесет години страдам от хронична венозна и артериална недостатъчност.
След прославутия комунистически преврат излязох на улицата да се изхранвам с пълнене и ремонт на газови и бензинови запалки в продължение на седем-осем години.
Послушах една баба, която "пророчестваше", че ще стана поп и се засилих към ПБФ към ВТУ без да съм се научил на практическото богословие в Софийска Духовна Семинария за две години в паралелния курс.
Изкарах четири семестъра в ПБФ и прекъснах следването си заради непослушание към съветите на монасите от Преображенския манастир през пролетта на 1998 г.
Дойде време с благословението на приснопаметния ставрофорен иконом Иван Илиев Драгнев и на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий да отида уча от АБВ.
Две години полагах големи усилия на стари години да усвоявам богословските науки. Бях говорителят на курса и четях Правилата на Църквата по Църковно право.
Завърших с успех 5.53 и благодаря на Бога за това!
Тогава започнаха първите сериозни болки от Хронична Венозна Недостатъчност без възможност да си купувам никакви лекарства.
През лятото на 2004 г., подложен на сериозни изпитания съм спал по пейките в гр. Бургас, но от богослужението в храм "Свети Иван Рилски" не съм се отделял дори и вмирисан без възможност да си взема душ. Само с къпане в морето имах възможност да спазвам някаква лична хигиена.
Докато дойде време по Божия милост от началото на 2005 г. да бъда назначен с граждански договор като "църковен стажант-певец до приемането на духовен сан!"
След една година бях преназначен със Заповед на трудов договор в храма като "домакин на църква", една напълно измислена длъжност!
До деня 26.04.2011 г., когато от притеснение паднах от една стълба там, където живеех и си счупих и двата крака, лявата пета и дясната подбедрица.
"Слава Богу за всичко!" - казва свети Йоан Златоуст!
Когато започнаха да ми се появяват рани по лявата подбедрица през лятото на 2006 г. и споделих това с мои приятели, те ми предложиха да си открия банкова сметка за да ми изпращат дарения на лечение.
Конвенционалното консервативно лечение на варикозни рани е много болезнено, бавно и скъпо лечение.
Когато ортопедите ми казаха, че без операция и поставяне на импланти на лявата ми пета и на дясната ми подбедрица няма как да проходя на помощ ми дойде Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Николай Димитров, Предстоятел наа Църковното настоятелство на храм "Свети Иван Рилски". Заедно с сега Агатополски епископ Иеротей, протоиерей Емилиан Михайлов, на много свещеници и миряни от цяла България и от цяла Европа!
Благодарност с поклон!
С благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий след изписването ми от болницата бях пренесен на 18.05.2011 г. в манастир "Свети Георги" в гр. Поморие.
Обрижван от цялото манастирско братство три месеца бях на легло, в инвалидна количка, на патерици, на канадски бастуни и само за три месеца свети Георги ме изправи на крака!
Благодарност с дълбок поклон!
И щом застанах да помагам на певницата в съборния храм ми се появиха отново първите варикозни рани по лявата подбедница.
И започнаха едно след друго лечения в Клиника по съдова хирургия към УМБАЛ - гр. Бургас. То не бяха операции, озонотерапии, специални превръзки на "Хартман".
През цялото това време, стресиран и уплашен извърших няколко смъртни гряха и още си плащам за това.
Никога не съм искал да ставам монах и след две години престой в манастира трябваше да го напусна за да не скандализирам повече духовния живот н светата обител.
Няколко месеца още не можех да се нарадвам на свободата си!
В началото на Богородичния пост през 2013 г. Ангел Господен ме заведе във все още недостроения, недовършен Църковен комплекс "Свети Николай Чудотворец" в ж.к. "Меден рудник" на гр. Бургас.
Отец протойерей Емилиан Михайлов ме покани да му помагам като певец и иподякон.
След това ми беше направено предложение да помагам като клисар.
Всичко беше прекрасно, докато не се вмъкнаха в колектива хора, които мислят само за пари въпреки дадените обети.
И най-вече отстъпили от Православната вяра хора, които късат и погубват духовния живот в тази все още нова енория.
И най-вече паследователка на индийския гуру Шри Шри Шанкар.
От лятото на 2015 г. до до 02.04.2017 г., когато напуснах,в продължение на двадесет месеца бях по болници единадесет пъти.
Нека моят пластичен хирург д.р Христо Лозанов, целият колектив на трите Клиники въ ВМА - съдова хирургия, пластична хирургия и ендокринология да сведетелстват, ако все още ме помнят.
През цялото това време постоянно бях преосвидетелсван от Обща ТЕЛК към УМБАЛ - гр. Бургас и НЕЛК - гр. София.
Борбата беше безмилостно жестока!
Докато дойде денят 02.09.2019 г., когато по молитвите на свети Николай Чудотворец след преосвидетелстване по документи са ми дадени 100%!!! Трайно Нарушена Трудоспособност Без Чужда Помощ за три години!
Имам регистрация като активно търсещ работа в Държавно бюро по труда към Агенция по заетостта православен религиозен работник, църковен певец и екскурзовод и всеки доборнамерен митрополит, епископ, предстоятел на Църковно настоятелство може да ме назначи за две години по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" без да бъда във финансова тежест на Църквата.
Но сега мизерувам с пенсия по болест от 252 лева и от този месец след всяко 15-то число още 90 лева за социална интеграция.
Вече нищо не ме задържа в гр. Бургас и в богохранимата Сливенска епархия!
От мен се искаше Покаяние, Изповед и Покайни писма. Дадох ги!
Сега си търся тихо и спокойно място на стари години!
Все още мога да бъда полезен на Църквата!
Затова се моля, кой с каквото може, нека да ми помогне!
Титуляр: Иван Калев Стоянов
След като ортопедите от Отделението по травматология ми направиха операция и ми поставиха пирон на Кюнчер прекарах много тежък тромбофлебит.
Вече почти тридесет години страдам от хронична венозна и артериална недостатъчност.
След прославутия комунистически преврат излязох на улицата да се изхранвам с пълнене и ремонт на газови и бензинови запалки в продължение на седем-осем години.
Послушах една баба, която "пророчестваше", че ще стана поп и се засилих към ПБФ към ВТУ без да съм се научил на практическото богословие в Софийска Духовна Семинария за две години в паралелния курс.
Изкарах четири семестъра в ПБФ и прекъснах следването си заради непослушание към съветите на монасите от Преображенския манастир през пролетта на 1998 г.
Дойде време с благословението на приснопаметния ставрофорен иконом Иван Илиев Драгнев и на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий да отида уча от АБВ.
Две години полагах големи усилия на стари години да усвоявам богословските науки. Бях говорителят на курса и четях Правилата на Църквата по Църковно право.
Завърших с успех 5.53 и благодаря на Бога за това!
Тогава започнаха първите сериозни болки от Хронична Венозна Недостатъчност без възможност да си купувам никакви лекарства.
През лятото на 2004 г., подложен на сериозни изпитания съм спал по пейките в гр. Бургас, но от богослужението в храм "Свети Иван Рилски" не съм се отделял дори и вмирисан без възможност да си взема душ. Само с къпане в морето имах възможност да спазвам някаква лична хигиена.
Докато дойде време по Божия милост от началото на 2005 г. да бъда назначен с граждански договор като "църковен стажант-певец до приемането на духовен сан!"
След една година бях преназначен със Заповед на трудов договор в храма като "домакин на църква", една напълно измислена длъжност!
До деня 26.04.2011 г., когато от притеснение паднах от една стълба там, където живеех и си счупих и двата крака, лявата пета и дясната подбедрица.
"Слава Богу за всичко!" - казва свети Йоан Златоуст!
Когато започнаха да ми се появяват рани по лявата подбедрица през лятото на 2006 г. и споделих това с мои приятели, те ми предложиха да си открия банкова сметка за да ми изпращат дарения на лечение.
Конвенционалното консервативно лечение на варикозни рани е много болезнено, бавно и скъпо лечение.
Когато ортопедите ми казаха, че без операция и поставяне на импланти на лявата ми пета и на дясната ми подбедрица няма как да проходя на помощ ми дойде Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Николай Димитров, Предстоятел наа Църковното настоятелство на храм "Свети Иван Рилски". Заедно с сега Агатополски епископ Иеротей, протоиерей Емилиан Михайлов, на много свещеници и миряни от цяла България и от цяла Европа!
Благодарност с поклон!
С благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий след изписването ми от болницата бях пренесен на 18.05.2011 г. в манастир "Свети Георги" в гр. Поморие.
Обрижван от цялото манастирско братство три месеца бях на легло, в инвалидна количка, на патерици, на канадски бастуни и само за три месеца свети Георги ме изправи на крака!
Благодарност с дълбок поклон!
И щом застанах да помагам на певницата в съборния храм ми се появиха отново първите варикозни рани по лявата подбедница.
И започнаха едно след друго лечения в Клиника по съдова хирургия към УМБАЛ - гр. Бургас. То не бяха операции, озонотерапии, специални превръзки на "Хартман".
През цялото това време, стресиран и уплашен извърших няколко смъртни гряха и още си плащам за това.
Никога не съм искал да ставам монах и след две години престой в манастира трябваше да го напусна за да не скандализирам повече духовния живот н светата обител.
Няколко месеца още не можех да се нарадвам на свободата си!
В началото на Богородичния пост през 2013 г. Ангел Господен ме заведе във все още недостроения, недовършен Църковен комплекс "Свети Николай Чудотворец" в ж.к. "Меден рудник" на гр. Бургас.
Отец протойерей Емилиан Михайлов ме покани да му помагам като певец и иподякон.
След това ми беше направено предложение да помагам като клисар.
Всичко беше прекрасно, докато не се вмъкнаха в колектива хора, които мислят само за пари въпреки дадените обети.
И най-вече отстъпили от Православната вяра хора, които късат и погубват духовния живот в тази все още нова енория.
И най-вече паследователка на индийския гуру Шри Шри Шанкар.
От лятото на 2015 г. до до 02.04.2017 г., когато напуснах,в продължение на двадесет месеца бях по болници единадесет пъти.
Нека моят пластичен хирург д.р Христо Лозанов, целият колектив на трите Клиники въ ВМА - съдова хирургия, пластична хирургия и ендокринология да сведетелстват, ако все още ме помнят.
През цялото това време постоянно бях преосвидетелсван от Обща ТЕЛК към УМБАЛ - гр. Бургас и НЕЛК - гр. София.
Борбата беше безмилостно жестока!
Докато дойде денят 02.09.2019 г., когато по молитвите на свети Николай Чудотворец след преосвидетелстване по документи са ми дадени 100%!!! Трайно Нарушена Трудоспособност Без Чужда Помощ за три години!
Имам регистрация като активно търсещ работа в Държавно бюро по труда към Агенция по заетостта православен религиозен работник, църковен певец и екскурзовод и всеки доборнамерен митрополит, епископ, предстоятел на Църковно настоятелство може да ме назначи за две години по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" без да бъда във финансова тежест на Църквата.
Но сега мизерувам с пенсия по болест от 252 лева и от този месец след всяко 15-то число още 90 лева за социална интеграция.
Вече нищо не ме задържа в гр. Бургас и в богохранимата Сливенска епархия!
От мен се искаше Покаяние, Изповед и Покайни писма. Дадох ги!
Сега си търся тихо и спокойно място на стари години!
Все още мога да бъда полезен на Църквата!
Затова се моля, кой с каквото може, нека да ми помогне!
Титуляр: Иван Калев Стоянов
Банка: Пощенска банка, клон Бургас
BIC: BPBIBGSF
IBAN: BGN - BG27 BPBI 7937 1018 39 7801
USD - BG06 BPBI 7937 4118 39 7802
EUR - BG14 BPBI 7937 4418 39 7803
PayPal.com - акаунт
E-mail: kalev.ivan@gmail.com
GSM +35988 444 9339
E-mail: ivankalev@abv.bg
Skype: ivan.kalev.stoqnov
Няма коментари:
Публикуване на коментар